Българи
Високи сини планини!...
За сто години - пет войни!
А пък реките, езерата...
За сто години - пет преврата!
Във средата - Балкан, а по края - море,
после пак планини, а и Дунав тече...
И високо небе, и зелени гори,
върхове, снегове, пълни с риба реки...
Да оставим природата, да говорим за хората!
Да опишем породата, как се справя с несгодата...
Бедни сме, дрипави, но не сме просяци.
Силни сме - на думи, но не сме глупави.
Строги сме - със едни, честни сме - със други,
пълни сме с идеи, умни сме - колко ли?
Зима - сняг и лед, после - пролетен дъжд,
през лятото - пек, после - есенна ръж...
Изкласили жита, медени плодове,
тънкорунни стада, девствени лесове...
Да оставим природата, да говорим за хората!
Да опишем породата, как се справя с несгодата...
Бедни сме, дрипави, но не сме просяци.
Силни сме - на думи, но не сме глупави.
Строги сме - със едни, честни сме - със други,
пълни сме с идеи, умни сме - колко ли?
Вълча порода
Знам една порода, с нос души тя навред
и види ли изгода - спуска се напред.
С вой и със закани към свойта цел върви,
щом кокала си хване, тя ръмжи:
Не ще го изтръгнат от мойта уста,
назад не отстъпвам, дори да умра!
После в някой ъгъл завлича го в уста,
оглозгва си го стръвно, ръмжейки пак:
Не ще го изтръгнат от мойта уста,
назад не отстъпвам, дори да умра!
Ти своя кокал дръж!
Ти своя кокал дръж!
Дръж!
Дори да не е гладна, до края ще гризе,
за да не остави за друг парче...
Не ще го изтръгнат от мойта уста,
назад не отстъпвам, дори да умра!
Ти своя кокал дръж!
Ти своя кокал дръж!
Дръж!
Скоропоговорка
Имало едно време, през девет планини в десета, едно село.
До селото имало пещера, а в пещерата живеела една ламя.
Селото било богато и нищо не му пречело да си плаща данъка на ламята - по един овен месечно.
Но ламята пораснала и увеличила данъка - по един овен седмично.
Плащали селяните, плащали - свършило им се плащането.
Тогава дошъл един Петър и започнал да плете плет против ламята.
Плел си Петър плета, през три пръта преплитал, изплел плета.
Дошла ламята. Тя бута - той подпира, тя бута - той подпира, паднал плета и ламята изпепелила селото...
Оттогава останала поговорката:
Петър може сам плет да изплете,
но после трябва цяло село да подпре!
Петър плет плете.
През три пръта преплита.
Подпри, Петре, плета.
Падна, Петре, плета!
Петър плет плете.
През три пръта преплита.
Подпри, Петре, плета!
Падна, Петре, плета!
Кръстопът
Сам в полумрака, със празна глава.
Някаква мисъл изплува едва.
Много отдавна съм тръгнал на път.
След колко ли крачки ще стигна отвъд?
Виждах целта си - пътя застлан
с огради, ями, интриги, измами,
но тръгнах натам...
Бяхме много - цяла тълпа.
Всички решени на тази игра.
Аз чаках знака притворил очи,
мислех си само - Победи!
Сетне поехме пътя застлан
с огради, ями, интриги, измами,
вървяхме натам...
Там някой падна, друг изрева,
трети издъхна без глътка вода.
Друг пък издаден от братска уста,
пети умираше с цвете в ръка...
Виждам целта си - пътя застлан
с огради, ями, интриги, измами,
хора, съдби, празни очи,
болки, рани, омраза, закани...
Не искам натам!
Не, не искам натам!
Не искам натам!
Не, не искам натам!
Опекуни
Роден във тишината след вечния стон,
той бе изхвърлен грубо от топлия дом
Не сам и не нарочно животът му започна,
без знак къде е и защо е там...
Под вежди поглеждат, подхвърлят, крещят:
"Сам не можеш! Слушай нас!"
Не сам избра място в техния свят.
Пак друг вместо него и пътя избра.
И сякаш друг се чуди -
кой кой е, кои са луди,
кога и как ще свърши този път...
Под вежди поглеждат, подхвърлят, крещят:
"Сам не можеш! Слушай нас!"
Ер малък
Не знам дали съм буква или съм просто знак,
но мене ту ме има, ту изчезвам пак.
Според едни съм личност, за други съм "леке",
отново съм объркан: леле! Мен има ли ме или не?
Ти си наивен глупак, със празна, твърда глава
и знай не може да си човек без дом и пари!
Живея някак странно, може би насън.
През пръчките на клетка гледам как други тичат вън.
Ти си наивен глупак, със празна, твърда глава
и знай не може да си човек без дом и пари!
Дълбая дупки в пясъка, спестявам всеки грош
и мисля си понякога - защо не ставам лош? Защо?
Напук на всички истини разпервам две ръце,
размахвам и отлитам - Бог знае накъде...
Ти си наивен глупак, със празна, твърда глава
и знай не може да си човек без дом и пари!
Аз съм долен, гаден, вреден,
аз съм кръгъл идиот,
но дори и толкоз дребен,
аз съм част от тоз народ!
Затвор
Мрачна, влажна дупка, каменни стени.
Нито шум от нейде, нито лъч дори.
Сам си се зазидал, с двете си ръце -
никой да не види твоето лице.
Но чуваш стъпки, тропот, гласове.
По гърба ти - тръпки, но няма накъде!
Мислиш чак до края ще стоиш така,
че това е начин да стъпиш на крака,
да не те докосне нечии поглед лош,
пак да не обикнеш, заложил на живот.
Но чуваш стъпки, тропот, гласове.
По гърба ти - тръпки, но няма накъде!
Горд си с тая смелост, всъщност те е страх
да не би над тебе друг да има власт.
Знаеш, че не можеш тъй да издържиш -
ето вън са вече пред твоите стени!
Но чуваш стъпки, тропот, гласове.
По гърба ти - тръпки, но няма накъде!
2010-та
Днес реших: ще изляза вън,
много пъти правя го, но насън.
Виждам се как плувам в прозрачна вода,
на слънце се препичам, сред зеленина.
Няма! Няма такива места!
Няма! Няма такива места!
До гуша ми дойде от сивата пустиня,
проснала се чак додето поглед стига,
вятърът, носещ прашни вихрушки,
маслените локви, купищата стружки.
В древни предания съм чел за такива
места, в които природата е дива.
Жужели са пчели сред свежи цветя,
във тишината на вековна гора.
Няма! Няма такива места!
Няма! Няма такива места!
Знам, много хора вярват, че това
било неизбежната ни съдба -
да бъдем затрупани с хартиени отпадъци
и да се гърчим във нервни припадъци.
И затова ще се махна оттук, възможно по-далече от тоя боклук,
ще вървя докато имам сили и нека зад гърба ми да се хилят.
Няма! Няма такива места!
Няма! Няма такива места!
Аз съм сигурен - ще го открия,
сънищата си ще доразвия
и ще плувам в прозрачна вода,
и ще се припичам сред зеленина!
На крачка встрани
Наоколо е толкова тихо, сякаш във света си само ти.
А откога си се затичал, погледна ли веднъж встрани?
Нощта отгоре бавно пада, разбираш - време е да спреш.
Във тъмното небе проблясват безброй други светове...
Животът им тече различно и времето е друго там,
а виждаш ги така безлични, невидим си и ти за тях
Минало далеч остава. Бъдещето е в мъгла.
Магията те завладява, докоснал се за миг до тях.
Наоколо е толкова тихо, сякаш във света си само ти.
А откога си се затичал, погледна ли веднъж встрани?
Градът
В земята рана те пробили,
разкъсали зелена плът.
Отгоре й го построили,
така издигнал се Градът.
Мъртъв град и мъртви хора
лутат се със цел една -
някъде да се затворят,
насаме да изкрещят:
Ще бъде късно!
Ще бъде късно!
Ден, година, век, епоха.
Личност, власт, държава, строй.
Дума, мисъл, философия.
Стачка, бунт, война, застой.
Ще бъде късно!
Ще бъде късно!
Сив пейзаж, изгнили клони,
блато, кал, отровен дъх.
Леден вятър тръни гони
към мъглив, самотен връх.
Ще бъде късно!
Ще бъде късно!
Какво е грях
Какво е грях? - Да имаш страх!
Какво е страх? - Да нямаш грях!
Грешно е! Във нищо да не вярваш.
Грешно е! Да имаш идеал.
Грешно е! Пъртина да прокарваш.
Грешно е! Да се влачиш най отзад.
Грешно е! От общото да не вкусваш.
Грешно е! За кражби да си лежал.
Грешно е! Скъпи вещи да не трупаш.
Грешно е! Да нямаш строг морал.
Грешно е!
Грешно е!
Грешно е!
Грешно е!
Грешно е! Да си умен или глупав.
Грешно е! Да си силен или слаб.
Грешно е! Да си грозен или пък хубав.
Грешно е! Да си беден или богат.
Какво е грях? - Да имаш страх!
Какво е страх? - Да нямаш грях!
Грешно е! Всеки лесно да те тъпче.
Грешно е! Да те носят на ръце.
Грешно е! Овца да си сред вълци.
Грешно е! Да се увълчиш сред овце.
Сивата среда!
Златната среда!
Никакви крайности!
Уравниловка!
Тълпата
Бях залутан сред шумна тълпа, а сякаш бях в пустотата.
Като дънер сред буйна река блъскаха ме телата.
Уж излязох, подгонен от скука, мислех хора да срещна,
а наоколо - мрачни лица, погледи без надежда!
Смили се над тях! Над тях!
Вече бях полуумъртвен от шума, миризмата
и с омекнали, чужди крака се подпрях отстрани, до стената.
А пък там от витрина една, някой гледаше свъсен,
грозен като самата тълпа, но познах се - да, аз съм!
Смили се над мен! Над мен!
Нещо стана във мойта глава, май че някой ме включи.
В този миг ме заля светлина, оглушиха ме звуци.
И разбрах, че сме с двойни тела - и деца, и животни.
Външно виждаш омраза и страх, а отвътре - самотни!
Смили се над нас! Над нас!
Ер Малък
Любомир Малковски – вокали, китари, текстове, музика
Адриан Иванов – клавишни, вокали
Ивайло Петров – бас, вокали
Орлин Радински – ударни, вокали
Гости
Румен Антов – китари
Александър Каранджулов – барабани на „Българи”, „Вълча порода”
Запис и смесване
студио "Top Sound to You" ноември 1991 – май 1992
тон-инжинери: Тодор Лечев, Боби Борисов
освен:
"Българи" - в студио 1, НДК септември 1991
тон-инжинер: Жоро Хлебаров
"Вълча порода" - в студио "Сити" октомври 1991
тон-инжинер: Иван Градинаров
Издания
RTM 1992 (MC)
DS Music 1993 (MC)
Ер Малък 2005 (CD)