Всекидневие
Нижат се дни - нямат брой
и повтарят се, и застигат се,
и пак застой.
Безплътен си - витаеш в тях
и безцветен си, и прозрачен си,
и проникнат от страх.
Празните нощи трупаш във теб!
Чакаш ли още "светлия ден"?
Заходи на lostporno.com и будет тебе радость
Различен си през всеки ден
и редицата от образи
се разстила след теб.
Плачеш ли за тези дни
и отърсваш се, и обвързваш се,
и пак вървиш.
Празните нощи трупаш във теб!
Чакаш ли още "светлия ден"?
Нижат се дни нямат брой
и повтарят се, и застигат се,
и пак застой...
Безплътен си - витаеш в тях
и безцветен си, и прозрачен си,
и проникнат от страх...
Празните нощи трупаш във теб!
Чакаш ли още "светлия ден"?
Автобиография
Започнах като всички - във някакво мазе,
сред сокове, компоти, буркани със мезе...
Трещяхме като луди във нечий грамофон,
забивахме, поливахме и цяла нощ - купон!
Радвахме се лудо на всеки нов акорд,
мечтите ни пък бяха Regent и Dynacord.
Решавах да спестявам от второ и десерт
и все сънувах пушеци, лазери, концерт!
А сега? - Все така!
И какво? - Все едно!
Зная, че всичко бе напук,
но не можех да съм друг,
нещо вътре ме държи
и ме бута: Продължи!
После? А после?
После пък участвах в конкурси - с грамоти!
Комисии пресяваха нашите мечти...
Сетне ме потупваха по рамото - Добре!
Браво! Продължавай! Все така, момче!
А сега? - Все така!
И какво? - Все едно!
Зная, че всичко бе напук,
но не можех да съм друг,
нещо вътре ме държи
и ме бута: Продължи!
После? А после?
Огледалото
Мразя да гледам във огледало,
щото не виждам себе си там.
Как се обърнах в чудовище цяло -
шопар ли е или хипопотам?
Е-е ех, тежко е! Е-е ей, грозно е!
Е-е ех, тежко е! Е-е ей, грозно е!
Обичам да хапвам и не на шега -
по пет пъти дневно и три през нощта,
после ставам в потайна доба,
винаги нося сандвич във джоба...
Е-е ех, тежко е! Е-е ей, грозно е!
Е-е ех, тежко е! Е-е ей, грозно е!
Признание
Не знам какво ми става, какво се промени,
но виждам те такава, каквато бе преди.
Не сме живели сякаш толкоз много дни.
Отново те поглеждам, чудя се ти ли си?
Мисля си, как стана така?
Виждам те пак чак сега...
Във този миг безкраен времето се спря.
Далечен, нереален светът край нас замря.
И ние сме замрели с докоснати ръце,
от радост онемели, с усмивки на дете.
Мисля си, как стана така?
Виждам те пак чак сега...
Не знам какво ми става, какво се промени,
но виждам те такава, каквато бе преди.
Не сме живели сякаш толкоз много дни.
Отново те поглеждам, чудя се ти ли си?
Мисля си, как стана така?
Виждам те пак чак сега...
Suomi
Minne haluat mitâ sâ odotat
Kerro itsestäs nut ihailetko aurinkoa
Kuka sinâ oletkaan katso tãnnepãin
Ustãvyys ja elâmä täältä tulemme
Странен човек
Живеел някога странен човек,
за всякакви болки имал той лек.
Искал на всеки да угоди,
дори да отстъпи от свойте мечти!
Не винаги ставало точно така.
Създал той система от правила.
Те го поддържали вечно готов.
Да - принципен, смел, суров!
Ти цял отдавай се,
безкрай раздавай се,
но част от тебе пази!
Да, да! В теб пази!
Там празни истини
от теб измислени,
прилежно струпани лежат!
Да, да! Те тежат!
И както спокойно животът течал,
той неусетно стигнал до там,
че не можел да мръдне с ръка -
овързан бил от правила!
Ти цял отдавай се,
безкрай раздавай се,
но част от тебе пази!
Да, да! В теб пази!
Там празни истини
от теб измислени,
прилежно струпани лежат!
Да, да! Те тежат!
Аз
Аз бях дете, усещах само намеци за своята личност,
но в себе си аз вече търсех персонална идентичност.
Умения и навици пропусках напук на мъдрите съвети,
които сочеха ми път към онова, което свети.
Със кофи ми наливаха в главата формули и уравнения,
а аз пък гледах да изкажа оригиналното си мнение.
Всъщност в каквото и да е аз гледах все да съм различен,
както после се оказа съм бил егоистичен...
Раз, два, три - ето страницата се обръща,
раз, два, три - в живота всичко ти се връща!
Ден, два, три - идва рано или късно,
раз, два, три - и по главата то те блъсва!
Кой си ти, кой си ти? Кой? Кой съм аз?
Кой си ти, кой си ти? Кой? Кой съм аз?
Аз бях дете, усещах само намеци за своята личност,
но в себе си аз вече търсех персонална идентичност.
Но има ли значение какво си, ако няма на кого да го покажеш,
а той без всякакви въпроси "На теб държа!" да каже?
Раз, два, три - ето страницата се обръща,
раз, два, три - в живота всичко ти се връща!
Ден, два, три - идва рано или късно,
раз, два, три - и по главата то те блъсва!
Кой си ти, кой си ти? Кой? Кой съм аз?
Кой си ти, кой си ти? Кой? Кой съм аз?
Откровение
Когато мълчиш, когато крещиш,
когато те носят леки крила,
когато вървиш, когато стоиш,
когато си в плен на "важни дела"...
Ти си земята, ти си звездите,
ти си със вятъра навред.
Ти си зората, ти си тревите,
ти си и огън, и лед!
Когато градиш, когато рушиш,
когато стенеш без звук,
когато си мрачен, когато блестиш,
когато мислите бягат във кръг...
Ти си земята, ти си звездите,
ти си със вятъра навред.
Ти си зората, ти си тревите,
ти си и огън, и лед!
Когато разравяш древна земя
и в теб е кръвта на милиони тела,
и криеш лице в сухи листа,
и чувстваш дъха на много лета...
Ти си земята, ти си звездите,
ти си със вятъра навред.
Ти си зората, ти си тревите,
ти си и огън, и лед!
Ер Малък
Любомир Малковски – вокали, китари, текстове, музика
Адриан Иванов – клавишни, вокали
Ивайло Петров – бас, вокали
Орлин Радински – ударни, вокали
Записи
студио „Top Sound to You” - ноември 1993
тон-инжинер - Тодор Лечев
Издания
DS Music 1994 (MC)
Ер Малък 2005 (CD)